← İftar Lokmaları

Език на четене:

Рожден ден

1 мин четене

Днес Мариела имаше рожден ден. Празнуваше десетия си рожден ден.

Беше неделя. Майка ѝ и баща ѝ всяка неделя излизаха на разходка в планината. „И днес няма да останем без разходка“ — казаха, купиха на Мариела пет кутии бонбони и поеха по пътя към планината. Мариела вървеше пред тях с подскоци и от време на време пееше песента „Честит рожден ден, Мариела“. Някои от хората, които минаваха край нея, се усмихваха, други казваха „Честито!“ и щастливи, щастливи продължаваха пътя си.

По едно време отзад се появи един мой приятел. В ръката си носеше касетофон. Той веднага извади мобилния си телефон и каза нещо по него, а в същото време продължаваше да разговаря с Мариела:

— Какво учиш, в кой клас си, в кое училище си и т.н.

По едно време приятелят ми и Мариела се спряха. Приятелят ми усили звука на радиото. А говорителят взе, че каза: „Честитим рождения ден на Мариела, която в момента е на разходка в планината Витоша, и ѝ пожелаваме много щастие и късмет!“

Мариела се смая. Смаяха се и майка ѝ, и баща ѝ. Извадиха от чантата една кутия бонбони и я подадоха на дъщеря си. Краката на Мариела сякаш не стъпваха по земята, тя летеше от радост. Раздаваше бонбони на минувачите, разгласяваше на всички: „Днес имам рожден ден. Тази песен се пее за мен!“ и се хвалеше. Тогава и хората около нея започваха да танцуват.

И Мариела и танцуваше, и пееше. Дори през ум не ѝ беше минавало, че ще има такъв тържествен рожден ден.

Наистина беше преживян един невиждан ден.