1931 – 2025

Животът ѝ

Портрет на Надие Ахмед

Със собствените ѝ думи

Родена съм в село Гагово, Търговищко, в Северна България. Баща ми Ахмет Якубоглу, възпитаник на училището „Нювваб“, беше един от първите учители в селото. Майка ми Фериде Ахмет, родом от Разград, беше домакиня. Тя посвети живота си на образованието и възпитанието на нас, четирите ѝ деца.

След като завърших началното училище в селото, продължих в гимназията в град Попово. В онези години баща ми беше народен представител и издаваше в столицата вестниците „Yeni Işık“ и „Eylülcü Çocuk“. Когато завърших гимназията, семейството ни се установи в София, а аз получих висшето си образование в икономическия отдел на Висшата академия на науките.

С журналистика започнах да се занимавам във вестник „Eylülcü Çocuk“. Годините, през които работих там, бяха достатъчни, за да запазя топла в сърцето си обичта към децата; там написах първите си материали и разкази. Публикувах ги във вестниците и списанията, излизащи на турски език. Когато вестникът беше закрит, спечелих конкурса на Радио София за говорители и преводачи и посветих най-хубавите си години на работата в турската редакция на Радиото. С читателите си се срещнах през 1964 г. с първата си книга „Mavi Kordeleli Güvercin“ („Гълъбът със синята панделка“). След нея излезе дългият ми разказ „Güldali“. В „Solmayan Karanfil“ („Неувяхващият карамфил“), издадена през 1966 г., поднесох на читателите си нови разкази. Мои разкази бяха публикувани и в български списания и сборници.

Трябваше да минат години и да се преживеят някои нежелани събития, които се отразиха и на желанието ми да пиша. Но въпреки всичко нито за миг не престанах да мисля за своите читатели. По този път сила и подкрепа ми даваше моят спътник в живота Осман Салих. Разказите ми в „Nur Taneleri“ отново ме накараха да се усмихна. Сега с най-сърдечна обич поднасям на читателите си тази книга – „İftar Lokmaları“.

Автобиографичният текст на авторката от задната корица на „İftar Lokmaları“ (2015). Превод от турски.

Кратка хронология

За нея

Атъф Акгюн, „Bulgaristan Türkleri Edebiyatı’nda Nadiye Ahmet ve Çocuk Hikâyeleri Üzerine Bir İnceleme“ (2015). Това академично изследване я определя като един от най-продуктивните автори на детски разкази сред турците в България и една от малкото жени писателки в тази литература.