1931 – 2025
Животът ѝ

Със собствените ѝ думи
Родена съм в село Гагово, Търговищко, в Северна България. Баща ми Ахмет Якубоглу, възпитаник на училището „Нювваб“, беше един от първите учители в селото. Майка ми Фериде Ахмет, родом от Разград, беше домакиня. Тя посвети живота си на образованието и възпитанието на нас, четирите ѝ деца.
След като завърших началното училище в селото, продължих в гимназията в град Попово. В онези години баща ми беше народен представител и издаваше в столицата вестниците „Yeni Işık“ и „Eylülcü Çocuk“. Когато завърших гимназията, семейството ни се установи в София, а аз получих висшето си образование в икономическия отдел на Висшата академия на науките.
С журналистика започнах да се занимавам във вестник „Eylülcü Çocuk“. Годините, през които работих там, бяха достатъчни, за да запазя топла в сърцето си обичта към децата; там написах първите си материали и разкази. Публикувах ги във вестниците и списанията, излизащи на турски език. Когато вестникът беше закрит, спечелих конкурса на Радио София за говорители и преводачи и посветих най-хубавите си години на работата в турската редакция на Радиото. С читателите си се срещнах през 1964 г. с първата си книга „Mavi Kordeleli Güvercin“ („Гълъбът със синята панделка“). След нея излезе дългият ми разказ „Güldali“. В „Solmayan Karanfil“ („Неувяхващият карамфил“), издадена през 1966 г., поднесох на читателите си нови разкази. Мои разкази бяха публикувани и в български списания и сборници.
Трябваше да минат години и да се преживеят някои нежелани събития, които се отразиха и на желанието ми да пиша. Но въпреки всичко нито за миг не престанах да мисля за своите читатели. По този път сила и подкрепа ми даваше моят спътник в живота Осман Салих. Разказите ми в „Nur Taneleri“ отново ме накараха да се усмихна. Сега с най-сърдечна обич поднасям на читателите си тази книга – „İftar Lokmaları“.
Автобиографичният текст на авторката от задната корица на „İftar Lokmaları“ (2015). Превод от турски.
Кратка хронология
- 1931Родена в село Гагово, Търговищко.
- 50-теЗапочва като журналистка в детския вестник „Eylülcü Çocuk“ в София, където работи осем години.
- след 1960Печели конкурса за говорители на Радио София и работи двадесет години в турската редакция.
- 1964–1966Излизат „Mavi Kordeleli Güvercin“, „Güldali“ и „Solmayan Karanfil“.
- 2000След дълго прекъсване се завръща при читателите с „Nur Taneleri“.
- 2015В София излиза „İftar Lokmaları“.
- 2017–2019Двуезичните книги „Най-скъпият подарък“ и „Розите са цъфнали, розите!“.
- 2020–2021Работи върху последния си ръкопис „Ateş Kışın Çiçeğidir“.
- 2025Напуска ни.
За нея
Атъф Акгюн, „Bulgaristan Türkleri Edebiyatı’nda Nadiye Ahmet ve Çocuk Hikâyeleri Üzerine Bir İnceleme“ (2015). Това академично изследване я определя като един от най-продуктивните автори на детски разкази сред турците в България и една от малкото жени писателки в тази литература.