← Розите са цъфнали, розите!

Език на четене:

Рабие – жената от Лудогорието, която представя България в чужбина

1 мин четене

Преди години замина за Германия. Нямаше пари за път. Вкъщи, при пияния си съпруг повече не можеше да живее. Остави децата си при неговото семейство. И умът й остана с тях. Но нервната й система беше изтъкана от упорита материя. Беше решена да работи, да не се прекланя пред трудности. И наистина беше така. Две години на нея й се сториха като двеста. Език имаше, ала беше няма. На кого можеше да се надява. Започна да си търси работа. „Добре“ казваше работодателят. „Иди ми донеси картофи!“. Тя свиваше рамене, нищо не разбираше. Работодателят разтваряше длани, опираше ги една до друга и нещо мърмореше. „И книги ли не си прочела?“ искаше да каже.

Излизаше с наведена глава. Но това не я склони. Отиде в гората и коне отгледа – такива, безстопанствени. С тях се сприятели, мъката си с тях сподели. И когато се прибираше вкъщи, в празната стая, започваше да изучава немската азбука – всяка вечер по петдесет думи научаваше. Пишеше ги, и така се справи и с писмото. Резултатите не закъсняха. Проговори.

Потърси си работа. Отиде в италианска пицария. Там научи както занаята, така и начина на работа.

В Германия замина с един куфар, а се прибра с кола. С кола в родната си страна. И то заедно с децата си, които се изучиха в германски учебни заведения.

Такава е жената от Делиормана, от Лудогорието. Жената, която с упоритост стъпи здраво на краката си.