← Най-скъпият подарък

Език на четене:

Градината със зеления чинар

2 мин четене

В градината си имаха един голям, зелен чинар. А пред вратника, един тъмно зелен бряст на същите години. Щом се върнеха от училище, двете съседски деца, Руска и Рузие, сядаха под пъстрата сянка на чинара. Двете момичета бяха връстници и това ги правеше неразделни. Бяха заедно и в училище, и в игрите. И уроците си учеха заедно, дори като ги споделяха, винаги стигаха до едни и същи изводи. Едната подхвърляше:

- Хайде малко да си поиграем.

А другата само поклащаше глава в знак на съгласие. Разбираха се и без думи. Много обичаха да играят на жумичка. Когато наоколо имаше и други деца, ставаше забавно. Огромното стъбло на чинара трудно можеше да бъде обгърнато от двама-трима бащи заедно. Йойкю затваряше очи и броеше до двадесет. После поглеждаше внимателно наоколо и накрая бавно тръгваше да търси приятелките си. В това време Руска от една страна и Рузие от друга, вдигаха врява до Бога. После заедно се смееха.

Всички игри ставаха в градината на Рузие. С Рускини имаха обща портичка, като комшии. Не я ползваха, ако нямаха позволение от големите. Дядото на Рузие, Хюсеин Ага, не им разрешаваше да влизат и излизат по всяко време. Беше сериозен старец. Строг беше и в любовта към децата. Този чинар той го беше посадил. Тогава е бил на техните години, дете. Затова обичаше да почива под неговата сянка и да си спомня детството.

- Ей, гиди години! – казваше той. – Какъв бях, какъв станах! На какво ме превърнахте, години? – И годините като на лента преминаха пред очите му.

Сега Руска и Рузие учеха уроците си под чинара. Но къде да се дянат гарваните? Кацаха на дървото и започваха да грачат. „Гааа, гааа!“, с дрезгав глас. Момичетата се стряскаха, поглеждаха нагоре и се разсмиваха.

В градината имаше и други дървета. Но хората най-много обичаха чинара и бряста пред вратата. Тези дървета сякаш бяха връстници. Имаха и огромни хралупи. А там често гнездяха птички. Момичетата се чудеха какво ли криеха птичетата вътре. Не смееха, обаче, да погледнат. Един ден една птичка измъкна с човката си умряла змия от хралупата. Двете приятелки си глътнаха езиците от страх! Птиците явно криеха ценните си неща там. Момичетата си казаха, че дърветата са полезни и за хора, и за птици.