← Най-скъпият подарък

Език на четене:

Подай ръка, лято

1 мин четене

Всяко лято, баба, заедно със своите приятелки, отиваше на почивка в Кумбургаз, (Истанбул). Мама и татко ми разрешиха да ида и аз на море с баба и дядо. Бях много щастлив. Защото щях да видя братовчедка си. Не, щяхме да сме заедно! Щяхме да прекараме заедно почивката. Щяхме да обикаляме на воля брега, на воля да броим стъпките си ту на турски, ту на английски, а аз и на български. И Ада щях да науча да брои на български. Защото понякога ни прекъсваше, казвайки:

- Аз нищо не разбирам!

- Нали ти казах, че ще те науча на български.

Дерин се замисли. Какво ли искаше да я пита? Аха, сети се!

- Как се казваш? Как ти е името? – казах.

- Ама аз немога да го изрека!

- Как така не можеш?

- Сега го кажи на срички, бавно.

………..

- Така!

Ада намигна и изрече на срички:

- Как-се-каз-ваш? Стана ли?

- А-а, колко хубаво го каза! За днес стига толкова. Българският език е труден, твърд е, не е като турския, затова не е лесен за изучаване.

Лятото на 2016 двамата братовчеди прекараха в Кумбаа, във вилата на Ада. Дерин се замисли и си рече: „другото лято къде ли можем да отидем с Ада? Ние нямаме вила на морето. Ходим лятото на Варна. Можем да бъдем заедно там. На бунгалата, приятно е. Особено привечер, когато се захлади. Приятно е по хладина да се диша боров въздух...

Подай ръка, лято! Много бавно ли крачиш или ние бързаме?....