← Най-скъпият подарък

Език на четене:

Дуру е на море

1 мин четене

Тази година Дуру за първ път видя море. Мож би и сега нямаше да я вземат, но тя заплака сърцераздирателно: „И аз искам да ходя!“ Спря за миг и пак продължи да хълца. Какво да прави майка й, домъчня й. Като чу плача й, сърцето й се разскъса.

- Разбира се, ще дойдеш. Мама няма да остави мъничкото си детенце!

Дадена дума – хвърлен камък.

Така Дуру за първ път видя моерето.

- А-а-а, какво е това? – се зачуди.

- Море, - рече майка й – докъдето ти поглед стига, все вода и вода.

- Откъде се е събрала толкова много вода?

- От реките, които се вливат в мореро.

- Нашият Лом тук ли се влива?

- Браво, умното ми момиченце! Прекрасно го каза. Реката, която минава в нашия район, наистина се влива в морето.

На брега Дуру си прави къщички от пясък. Но дойде вълна и ги отнесе навътре в морето. Дуру проследи с поглед къщичките. Вълната се оттегли и те изчезнаха. Загубиха се.

Стана й мъчно. Протегна ръце във въздуха и рече:

- Имало, нямало...

После погледна майка си.

- Мамо, и приказките на баба започват така: „имало едно време“. Значи имало, нямало.

- С очите си видя, Дуру, вълната дойде и както дойде – изчесна. Изгуби се. Така че, да, имало, нямало.

Дуру се замисли и потъна в мечти. Днес видя морето. Утре пак ще се прибере у дома. И вълните, които тичаха срещу нея, докъдето поглед стига, няма да се заличат в съзнанието й.