← Най-скъпият подарък

Език на четене:

През очите на децата

5 мин четене

Опитвали ли сте някога да се върнете в невръстното детство и оттам да погледнете – с все още незакоравяла душа и кристално ясни питащи очи – към света около вас? Ще изплува някой спомен, ще проблесне колкото да ви стопли, и отново ще потъне в забвението на отминалите години. И може би малцина от нас ще се замислят какво ли означават за сегашните децата така добре познатите ни неща от живота в този забързан наш ден.

И още по-малко ще се окажат онези пораснали, натрупали години, знания и опит възрастни и още по-възрастни мъже и жени, които ще пожелаят и ще успеят да намерят пролуката в крехкия свят на малкото момченце или момиченце край себе си, за да приласкаят сърчицето му, да му предадат родовата памет и да му посочат вярната посока към достойния, смислен живот.

Държа в ръцете си ръкописа на Надие Ахмет и се чудя как да нарека този пореден плод на нейния писателски дар. Че е сборник, сборник е, както и досега издадените й книги с разкази за деца, но този не е от разкази, не е от приказки, не е и от притчи, а от цял низ удивително уловени мигновения в усещанията на малкото дете. Спомняте ли си, някога имаше моментални снимки, обикновено се правеха във фотоателиета, без ретуш, сега се правят и с телефоните ни. Ето, нещо подобно са включените в този сборник кратки случки, разказани така увлекателно, че те грабват с мелодичния си език и непретенциозността на детския изказ. Уж на пръв поглед са най-обикновени, ежедневни, но зарядът, втъкан в тях е толкова въздействащ и значим, че успешно би заменил всеки училищен урок по морал и норми на поведение, всяка назидателна педагогическа лекция за родители на тема: как да възпитаваме децата си. Ето защо си мисля, че предназначена за малките, тази книга ще бъде много полезна за възрастните, тъй-като случките с героите в нея неволно ще ни накарат да си дадем сметка какво очакват децата ни от нас и да погледнем на света през техните очи...

Най-трудни за нас са въпросите на малките: „Защо?“ и „Как?“. Защо приказките започват с „имало едно време“, „защо има облаци“, „защо вали дъжд“, „защо казваме Бащата Природа?“, „Как да хвана морето?“, „Как се сади дърво?“, „Как се раждат приказките?“, „Какви чудеса стават на Коледа?“... Вие можете ли да отговорите с две думи? В книгата на Надие Ахмет ще намерите и вие, и децата ви много простички, но точни отговори.

Красотата на пролетта, лятото, есента и зимата е уловена в преживяванията на детето, което за пръв път вижда поникналото изпод снега кокиче, в гостуването на роднините край Мраморно море, в разходката на Нарин и Вили в есенната гора, в калинката – символът на щастието, прилетяла пред очите на трите приятелки Елмаз, Дора и Къймет, в големия чинар пред портата, под който обичат да си учат уроците Руска и Рузие, в надпреварата в зимните игри на двора...

С учудваща непринуденост, но и със загриженост, Надие Ахмет описва случаите на лъжа, измама сред децата, на преписвачество, обвиняване на другите, колебание дали да върнеш намерените пари... Тя не размахва пръст на провинилите се, не ги наставлява, напротив чувства се притеснението на майка и жена защо има такива деца, показва и през техните очи защо са потъпкали нормите на морала и приятелството.

Не са забравени и любимците на децата – кучето и котката. Но тук те не са просто антураж към момчетата и момичетата, а разсъждаващи, действащи същества.

Особено усещане на човешка топлота пораждат случките, в които деца помагат на бедстващи и немощни хора. Шенай и Гюляй са инициатори на идеята да се събират дрехи и храни за бежанците от войните, която се подема не само от училището, но и от целия град. Съседката Гана внушава на Айшан, че малкото момиченце може да оздравее и да проходи, защото по Коледа стават чудеса – и чудото става! Нергис и Сиси се учат от родителите си как се подава храна в дните на почит на мъртвите...

В тези случаи вече се вплита и темата за родовата памет, за предаване на традициите от поколение на поколение, за която Надие Ахмет подбира трогателни постъпки. Шапката, изплетена от бабата на Бурак е включена в училищната изложба на битови предмети, като „най-скъпия подарък“, дядото разказва на детето как и защо може да се говори мълчешком със звездите, където са отишли нашите деди и прадеди, бабата обяснява на децата как някога всички са се хранили от една обща паница на софрата, бащата припомня на сина си завета от своя дядо, че може да победиш, може да бъдеш и победен, защото единственият непобедим е Господ...

Особено внимание заслужава майсторския похват на Надие Ахмет да припомни и запамети мъдростта на народа, чрез ненатрапчивото, непринудено, като че ли дошло от само себе си абсолютно адекватно на днешния език присъствие на много ценни поговорки, преживяли превратностите на историята и безпощадния ход на времето, за да ни припомнят кои сме, откъде идваме и накъде вървим.

Това са само някакви отделни щрихи от богатия потенциал на тази книга. Трудно ми беше да седна и на един дъх да споделя усещанията си от прочита й. Тя ме караше отново и отново да се връщам ту към началото, ту към края, ту към средата, за да проникна докрай в дебрите й, толкова стойностни и бездънни, колкото и очарователни и примамливи с богатата палитра от тайните на детската душевност. Надие Ахмет притежава онзи дар, който просветлява очите й да виждат ясно и отчетливо спотаените в тези дебри тайни, притежава и таланта да ги разкрива и пред другите хора. И то по един толкова уникален, типичен неин лаконичен, но в същото време и толкова съдържателен начин.

Х. Филипова