← Най-скъпият подарък

Език на четене:

Берна

2 мин четене

Берна беше най-малката щерка на Еминови. Не че нямаше братовчеди, имаше, деца на лели и вуйчовци, колкото щеш. Но Берна беше единствената дъщеря на това голямо семейство. Наричаха я Синеоката, защото очите й бяха сини, сини, небесно сини. Пък беше и глезена. Получаваше всичко, което пожелаеше. А което не желаеше, то оставаше зад гърба й. Майка й и баща й с нищо не можеха да я задоволят. Като седнеха да се хранят, с часове я чакаха да благоволи да седне. Защото дядо й така беше научил семейството. Докато не седнат всички, никой не започваше да яде. Не само те, целият им род спазваше това правило. А Берна прави, струва, все последна сядаше на масата. И като седне, все е намръщена. Винаги намираше за нещо да се заяде. Майка й с право се ядосваше с нея:

- Един път да тръгнеш на училище, та да се отървеш от тази глезотия!

Ама не-е, и на училище тръгна, и пак нрава си не промени Берна, напротив. Колкото повече й повтаряха да слуша, толкова повече тя се глезеше. Например, ако е седнала на масата, напускаше софрата и се затваряше в стаята си. Всички идваха да я молят, да я канят да се върне. Но Берна не скланяше, речено-сторено, си казваше тя. Все пак майка й продължаваше да се надява.

- Един път да свършиш училище и ще се отървеш от тази привичка.

Годините отминаваха. Берна тръгна на училище и вече го завършваше. Един ден майка й се ядоса:

- Виж какво, Берна, рече, онзи ден не ти се скарах пред приятелките ти, за да не те засрамя. Но ако не вземеш от дума, кълна ти се, не само на тях и на учителите ще отида да разкажа! За последен път ти казвам!

Този сериозен разговор изглежда я засегна. „Майка може да го направи!“, си рече. Сънят избяга от очите й. Цяла нощ мисли и си представяше отношението на съучениците си. Ами ако те се откажат от приятелството? Не-е, не бива! От този ден нататък Берна реши да се промени. Съвсем друга да стане. Прегърна майка си, задъха се от вълнение. Усети, че майка й трепери. Изплаши се, лошо ли й стана? Тази мисъл като светкавица мина през ума й.

Състоянието на майка й я потресе. И реши категорично: от днес нататък у дома ще има съвсем друга Берна!