← Невключени в книгите

Език на четене:

2016

Честити години, уважаеми приятелю!

2 мин четене

На Исмаил Чавуш

През годините, които оставих зад себе си, изминах дълги пътища. Пътища с нанадолнища и нанагорнища, минаващи през зелени-зелени треви, през градини, пеещи в тържество от багри, между плевели и бодливи храсти. По тези пътища видях много различни хора, срещнах и знаещи личности, хора, които са излели в книги светлината на очите си, плода на ума си, които са превърнали паметта си в огнище на знанието. Един от онези сред тях, които не оставят прашинка да падне върху тях, които вървят по тези пътища, без да цапат ума си, без да се огъват, с изправена глава, е нашият уважаем другар ИСМАИЛ ЧАВУШ.

В годините, когато се запознах с него, той живееше в село Хебиб, споменавано с прашните, кални улици на Делиормана, с Гьолджюк. Също както днес, работлив, като прилагаше точка по точка в живота съветите на майка си, като трупаше житейски опит, той вървеше напред с едни присъщи само на него горди, мъжествени крачки. Спомням си и годините, когато получаваше висше образование в София. С папка под мишница обикаляше редакциите, предлагаше стихотворенията, които беше написал.

Не беше лесно да направи името си познато. Имаше и мигове, в които беше огорчаван, и дни, в които беше отблъскван. Но не обърна внимание, на бялото каза бяло, на черното – черно. Също както е и днес. Написа онова, което мислеше, издаде стихосбирки, писа проза, разкритикува мнозина, и тях направи тема на книгата си.

В този негов щастлив миг, като му пожелавам да постигне още много, много успехи, да радва нас, читателите си, с нови и нови творби, си спомням неговите собствени редове, които викат отвъд годините, от пожълтелите вестникарски страници:

……………

Сега на улицата, окаяни,

не сме ние тези, които играят.

По мегданите на селото

къде е всичко, което беше наше?

Къде е сега крушата,

замервана с камъни в училищния двор?

Ние ли минахме през онези години,

годините ли взеха нещо от нас?

Сега, ако ме попитат, не мога да кажа,

отсега нататък питам:

- Ти ли се подмлади, дядо Донак,

или ние сме тези, които стареят?

Не мисли за тези неща, уважаеми приятелю. Годините текат и отминават като води.

С уважение, Надие Ахмед