← Nur Taneleri

Език на четене:

Мъжете не се страхуват

2 мин четене

Деца, вие страхувате ли се?

Саитфейзи е много, ама много корав момък. Нали ги има едни такива орехи – твърди, дето не се чупят, а и след като едва-едва ги счупиш, ядката им не се отделя – ето такъв е. С други думи, каквото каже, това е. Рече ли „Това е черно“, то никога не може да бъде друг цвят. За която и да е играчка цял ден упорства пред кака си Айшенур, че „тя е моя“, и настоява, докато не ѝ я вземе от ръцете. Да, ама вечер, щом всички се приберяха по стаите си, Саитфейзи ставаше съвсем друг Саитфейзи. Сядаше да си учи урока, пишеше си домашните, само и само да не дойде ред на спането. Легнеше ли си, сякаш под кожата му се настаняваше някакъв друг Саитфейзи. Непременно си намираше някакъв повод да отиде в стаята на баща си:

- Татко, аз дойдох…

- Защо дойде?

- Амиии, ожаднях, та…

- Добре, изпий си водата и веднага в леглото!

Саитфейзи се връщаше в стаята си, връщаше се, ама сън не го хващаше по никакъв начин. Въртеше се ту на едната, ту на другата страна, после веднага ставаше и пак тичаше в стаята на баща си:

- Татко, моята химикалка…

- Заповядай, ето ти една химикалка…

Не минаваха и пет минути, и Саитфейзи пак цъфваше в стаята на баща си:

- Татко, пишка ми се.

Търпението на баща му беше почти на изчерпване, но без да се издава, той говореше на сина си любезно:

- Хайде, свърши си работата и веднага на мястото си…

- Ама трябва да се кача горе.

- Щом трябва, ще се качиш. Ти си мъж, да не би да те е страх?

Гласът на Саитфейзи сякаш потреперваше:

- Неее, не ме е страх…

И тръгваше:

- Татко, качвам се горе. Ето, на първото стъпало съм. На второто… На четвъртото. Сега натискам копчето на лампата. В коридора съм… Татко, чуваш ли ме, сега влизам вътре. Татко, готово. Сега слизам… Ето, слязох.

- Сега върви и повече не се връщай. Но първо ми кажи, защо е всичко това, дето го правиш, от страх ли? Или…

Саитфейзи събираше сили и говореше смело:

- Не, татко! Аз съм мъж, нали? Мъжете не се страхуват!

- Да, мъжете не се страхуват!

Вие какво ще кажете, деца! Дали Саитфейзи се страхуваше?