← İftar Lokmaları

Език на четене:

Ачеля

3 мин четене

Имах една приятелка ученичка. Казваше се Ачеля. Най-напред обикнах името ѝ. После и нея самата. Знаете, обичта не е според хубостта. Зависи от вкуса. Което е хубаво за мен, за друг не е хубаво. Както и да е, това е друга тема... Бащата на Ачеля беше богат, та богат. В къщата им имаше всичко освен птиче мляко.

За добитъка и за другата къщна работа бяха наели няколко работници. Ачеля не топваше ръка нито в топла, нито в студена вода. Един ден дойде при мен радостна, радостна. Очите ѝ блестяха. „Какво ли има“ — рекох си. Приятелката ми се разкри:

— Хакан ми предложи да бъдем приятели — каза, като се свиваше и стесняваше, засрами се.

Изрекох на глас това, което си помислих:

— Дано е на добро — казах. Зарадвах се.

Доста време не можахме да се видим с нея. Когато се срещнахме отново, заварих Ачеля натъжена. Мястото на онзи блясък в очите ѝ бяха заели замъглени, замъглени облаци.

— Какво ти е? — не успях и да кажа, тя заразказва:

— Баща ми се видял с Хакан.

— В това няма нищо лошо...

— Няма, но нататък е лошото.

Бащата на Ачеля видял, че Хакан се върти около дъщеря му. Един ден, като минавал пред портата, Хакан поздравил бащата на Ачеля. Нали казват — поздравил и длъжен излязъл. Бащата веднага тикнал в ръката на момчето кутия кибрит:

— Я драсни тази клечка, синко — казал.

Момчето щом взело кибритената кутия, започнало да драска. Драснало веднъж, драснало дваж, драснало триж, клечката не се запалила и толкоз. Богатият баща взел кибритената кутия от ръката на момчето и отсякъл:

— Синко, от теб човек няма да стане, пет клечки драсна, не можа да запалиш! — казал.

— Хакан засрамено отговорил:

— Че какво толкова е станало, чичо? Ти имаш такова богатство, няма да обеднееш от няколко кибритени клечки я...

А наум си рекъл: „Май му изскубнах косъм от мустака!“

— Тази твоя мисъл е погрешна, синко. Наистина, аз съм богат, но знаеш ли как съм спечелил, как съм събрал това богатство? Като копаех кладенец с върха на иглата, тоест като пестях кибритените клечки една по една. С други думи — като бях пестелив. Да не вземеш да ми кажеш „скъперник“. Между пестеливостта и скъперничеството има разлика, голяма колкото планини.

Бащата прочел на момчето това стихотворение от Хаккъ Сунат: Скъперникът пита:

„Пестелив съм“ — казваш ти,

а всеки ден плодове ядеш...

Що за пестене е това?

Хайде, правичката кажи... Пестеливият отговаря:

Ти нима реши, че пестене

е да не харчиш никакви пари?

С този свой въпрос сега

скъперник се показа ти!

Пестеливите ядат и пият,

здравето си те щадят.

Не прахосват всичко, що имат,

малко настрана делят...

А скъперникът се залъгва

с мечти и блянове;

буркана отвън облизва

и си казва: „Все едно ядох“.

На другия ден момчето намери Ачеля и ѝ разказа случката от игла до конец, с всичките ѝ тънкости. Приятелят ѝ никак не можеше да проумее тази работа. Но на Ачеля всичко ѝ стана ясно: значи баща ми е подложил Хакан на изпит, изпитал го е.

Хакан сигурно нямаше да забрави този изпит цял живот.