← Розите са цъфнали, розите!

Език на четене:

Като куче и котка

2 мин четене

Когато две деца, каквито и да са, братчета или братче и сестриче, се заиграят, изведнъж започват да се карат:

- Тази играчка е моя, тази е твоя…

Баба им, която е седнала до тях, веднага се намесва, иска да успокои внучетата си:

- Моите умни дечица, вече пораснахте, наедряхте, вместо да си играете весели, засмени, вие започвате да се заяждате, също като куче и котка. И то за какво? За една никаква играчка.

Като куче и котка ли? Някои от вас ще кажат „да“.

Я попитайте дядо си или баба си, които са натрупали години върху години, да видим те какво ще рекат, какво ще ви отговорят.

Кучето и котката са домошари, т.е. домашни животинчета. С други думи, те са привързани към дома, към стопаните си. Навсякъде могат да ги разапознаят. Ако случайно стопанинът излезе от дома и се загуби, то животинчето по мириса го открива, обикаляйки около стопанина го успокоява и го довежда у дома. По такъв начин изразява и радостта си, че е извършил нещо благородно. Е-ее, не го подценявайте, че е животинче, и то знае да целува. (Като облизва ръката на стопанина си). И това, което иска да каже, го изразява с движенията си.

Дядо ми често казваше: „Учете се от животните!“ Колко прав е бил! И пример ни даваше. „Вижте квачката – казваше – докато пораснат пиленцата, тя им намира храна – трохи, зърна, канейки ги „кът-кът“ ги храни. Показва им как да си търсят храна, като рови с крака. И открие ли някое зрънце, подканва пиленцата си „кът-кът“. Намереше ли някое зрънце, вземаше го с човката и им го показваше, също като хората. Но кой от кого се е научил? Това е неотгатната гатанка. Когато пораснете, вие ще я отгатнете!