← Розите са цъфнали, розите!

Език на четене:

Истинско приятелство

1 мин четене

Ради и Саби бяха много добри приятели, другари. И то такива другари, дето се казва и капка вода не би ги разделила. Дружбата им не беше нито от вчера, нито от днес. С други думи дружба като мед и масло, дружба за завиждане. С години останаха приятели „Хей, хей, каква дружба, дружба за завиждане, дано не се появи някой недружелюбен”. Може би така щеше да продължи с години. Целувам ръце на майките, но ако те се намесят, тази дружба не продължава, както след пороен априлски дъжд реките прииждат и след пороя оставят камъни, купища смет и още какво ли не!.... Така е и с човешкото сърце. Нали то не е от стъкло, но въпреки това пак се пречупва, значи по-тънко e и от стъкло.

Една вечер майката на Ради се сопна на сина си: „Ти нямаш ли си други приятели освен Саби, та все за него говориш?” Рече.

Ради не очакваше такъв въпрос от майка си. Стъписа се.

- Защо, рече подскачайки удивен.

След това изгледа майка си.

Погледът е по-въздействащ и от думи. По друг начин казано, погледът понякога е по-остър и от нож.

Това е истинското приятелство!