← Най-скъпият подарък

Език на четене:

Сбогом на страха

1 мин четене

Петек защо ли се страхуваше от всичко? Тръгнеше ли на път, непрекъснато се оглеждаше на четири страни. В никакъв случай не минаваше покрай огради. Минаваше встрани. Особено много се страхуваше, когато отиваше на училище. Оглеждаше се до немай къде!

Ако беше с някое приятелче, унасяше се в разговор така, че забравяше да се страхува. Но всъщност не беше така. Излезеше ли в гората с някоя приятелка, се стараеше да не се издава, че се страхува, щяха да й лепнат веднага някой прякор.

Един ден събра кураж и излезе сама на разходка в близката горичка. Каза си: „мечка страх, мен не страх!“ Вървеше и си шепнеше за кураж. По едно време едно зайче й пресече пътя. Наострило ушички, подскок, подскок, скри се на мига!

А тя нали нямаше да се страхува?! Празни приказки! Така лесно ли се отървава човек от страховете си? Духна си три пъти в пазвата за кураж, така беше чувала. И дълго време гледаше след зайчето. Но бързоногото отдавна беше изчезнало. Огледа се насам, натам, премигна и пак се огледа. Няма го, не, няма го! Петек се окуражи. Зайчето й даде сила. „С такова мъничко телце, сам самичко броди из гората, та аз ли да се страхувам?“, помисли си. Окуражи се. Дойде й силата. Прониза я цялата. Успокои се. И дишането й се промени. Спокойствие беше озарило лицето й. И тя си рече „сбогом на страха!“