← Невключени в книгите

Език на четене:

2006

Български вариант на разказа „Gözyaşları“ от книгата „İftar Lokmaları“. Gözyaşları →

Сълзи

1 мин четене

Зная, мъжете не плачат. Но сълзите са божи дар. Не всеки му е даден този дар. Аз никому не показвам сълзите си. Вечер на тъмно под юргана плача. Казвам си, защо ме е наказала така природата? Всички тропат, тичат покрай мен, а аз насила премятам крака си. И ме боли ябълката. Иска ми се да викна, на глас да заплача. Ама се въздържам, сълзите си изливам навътре капка по капка, прегръщам ги. Знаете ли как ми се присмиват?! И Ерол, и Рухи, и Рушти, и Октай. Не мога да забравя ухилените им физиономии. Но що да правя? Какво мога да им кажа, какво мога да искам от тях? “Не ми се присмивайте, не правете така!” ли да им кажа. Не ми го позволява гордостта. Нищо не мога да сторя. Не мога да ги превъзпитам. Така и така се отнасяйте с тях, ощетените от природата. Те без това са обидени на света, на родителите си, на съдбата си. С мен само учителите се отнасят добре. Те ме даряват с внимание, с обич. Все едно съм тяхно дете. И само тогава се чувствам човек. Те ми дават надежда: “Ще дойде ден, ще се оперираш, ще оздравееш. И ти ще бъдеш като другарчетата си”, ми казват. Тогава толкова добре ми става, толкова много се успокоявам. Идва ми да литна! Вярвам. Разбира се, че някога ще се оперирам. Мисля си че всеки изминат ден ме доближава до този щастлив миг. Тогава сигурно ще се родя отново. Ще имам много другарчета и много приятели. Но никога няма да забравя тези, които ми се присмиваха, които ми се подиграваха.

Надие Ахмед