← Nur Taneleri

Език на четене:

Отмъщението на катеричката

4 мин четене

Осман беше прилежен ученик. Още щом се върнеше от училище вкъщи, сядаше над уроците си. Настаняваше се на масата пред прозореца и хем наблюдаваше природата, хем разказваше на глас наученото. Паметта му беше много остра. Прочетеше ли урока веднъж, все едно го беше научил наизуст.

Дърветата всеки миг щяха да цъфнат. Онзи вятър, който чисти сухите клони и гнилите дървета в гората, духаше ли, духаше. Борът в градината също се кланяше до земята. Ааа, какво беше това, дето се беше сгушило между клоните? Дааа, позна го, разпозна Осман своя горски приятел. Това беше Катеричката с пухкавата опашка. Осман издаде с уста звук като чуруликане. Веднъж, втори път – и Катеричката наостри уши. Когато го направи и трети път, улови погледа на Катеричката. Чукна един в друг орехите в ръката си, изтрака с тях. После сложи един орех в триъгълната хралупка, която беше направил от дъсчица от външната страна на прозореца, и затвори прозореца. Оказа се, че това не беше убягнало от острото око на Катеричката. Докато преглеждаше и другите си уроци, Осман беше свъсил вежди и съвсем се беше унесъл. По едно време до ухото му стигна някакво тракане. И какво да види, мислите: Катеричката беше дошла на прозореца и се мъчеше да изяде ореха с дългия си език. А с едното око поглеждаше и към Осман.

- Пухкавоопашатата ми, много ли си огладняла? Отсега нататък аз всяка сутрин ще ти оставям в хранилката по един орех за закуска.

След като каза това на Катеричката, отиде, взе от тавана кошницата с орехите и я скри на място, където не се вижда. Ден, пет дни – и ореховото угощение много се хареса на Катеричката. Ако Осман беше на училище сутрин, слагаше ореха на обед. Ако пък беше следобед, слагаше го сутринта. Това беше в известен смисъл един мълчалив „договор“ между Катеричката и Осман. Нито Катеричката го пошушваше на приятелите си, нито Осман го казваше на майка си и баща си или на някой друг. Така продължи с месеци. Добре, но един ден учителят заведе учениците си за няколко дни на екскурзия. Обиколиха много градове, видяха хубави, прехубави места. Осман дори си направи отделно тефтерче и в него записа едно по едно всяко място, което посети. Разбира се, нали като се върне вкъщи, щеше да разкаже видяното на братчето си, на майка си и баща си, дори на баба си и дядо си. Тази екскурзия сякаш направи Осман друг човек, отведе го в един съвсем различен свят на мечтите. Не можеше да сдържи възторга си. Засипваше екскурзоводите с дъжд от въпроси без никакво прекъсване, а отговорите записваше в паметта си сякаш беше компютър. Това, че научаваше все нови и нови неща, че добиваше все нови и нови впечатления, направо окрили Осман, накара го да забрави училището, дома, дори Катеричката. Когато се върна вкъщи, всички усетиха тази промяна у него. Братчето му дори се разплака.

- Батко, защо не ме взе и мен на тази екскурзия? – рече то и въздъхна.

Изведнъж на Осман му хрумна за неговата пухкавоопашатка:

- Ех, какво ли е правила без мен? – помисли си той.

Тичешком се качи в стаята си.

Нали казват: „Където влиза слънце, болест не влиза“. И майка му беше отворила прозорците докрай, за да се изпълни стаята на сина ѝ със слънце.

Осман най-напред погледна „хранилката“ на своята пухкавоопашатка. Беше съвсем празна. „Разбира се!“ – каза си той. „Нали нашият таен договор беше на четири очи. На кого можех да кажа: за моята пухкавоопашата приятелка така и така…“

И като затвори прозореца, понечи да се хване, както правеше учителят му, за двата срещуположни края на масата. Щом се хвана, и дръпна ръцете си. Наведе се и погледна. И що да види?

- Какво е това? Кой може да ми стори такова зло?

Рече той и компютърната му памет веднага разстла пред очите му една картина.

- Значи няма да ми съобщиш, че заминаваш някъде, а?

Катеричката, която казваше това, вместо ореха беше изгризала двата срещуположни края на масата, сякаш ги беше дялала с пила.

Така тя си беше отмъстила на Осман.


Март 1999 г., Горна баня