← Nur Taneleri

Език на четене:

Бунтът на нотите

3 мин четене

Че бунтуват ли се нотите? – ще кажете. Бунтуват се, ето на!

Майката на Шерлин пееше много хубаво. Понякога така се увличаше, че направо си мислеше, че е на сцената. Ако тези около нея не я виждаха, щяха да помислят, че този глас идва от телевизора или от радиото. Само че нямаше музикално образование. И гласът на Шерлин беше хубав, та хубав. Майка ѝ каза „грешките не бива да се повтарят“ и реши да наеме на дъщеря си учител по музика. Пианото и без това го бяха купили отпреди. И Шерлин свиреше с интерес. Така беше научила нотите наизуст, че кажеше ли „до“ – „ре“, „ми“, „фа“, „сол“, „ла“, „си“, „до“ сякаш се нареждаха на една стълба. После учителят ѝ изсвирваше някоя нота, а тя се мъчеше да я познае. Шерлин много бързо усвои и този урок. Но кой знае защо този един час ѝ се струваше много дълъг. А пък ако прозорецът беше отворен и до ушите ѝ стигаха гласовете на децата, които играеха навън, в главата на Шерлин не влизаше нищо. В ума ѝ онази стълба на нотите се чупеше и нотите се объркваха една с друга. Нямаше то все така да продължава я – и на нотите им беше свършило търпението. „Хайде и ние да скроим един номер на Шерлин!“ – казаха си те и се приготвиха за бунт. На другия ден по време на урока, не щеш ли, си размениха местата. Шерлин натискаше клавиша „до“, а пианото свиреше „ми“. Натискаше „ми“, а излизаше „ре“. „Не може да бъде“ – каза си Шерлин. Този път натисна „фа“, а отнякъде се обади едно тъничко „ла“. Не вярваше на ушите си. Звукът, който идваше, беше като смях. „Май съм уморена, това не може да е плод на въображението!“ – помисли си тя и каза на учителя:

- Май съм малко уморена, ще трябва да си почина!

Учителят си помисли: „Момиченцето наистина може да е уморено“ и реши да сложи край на урока.

- Добре, утре ще продължим – каза той.

Когато остана сама, Шерлин прехвърли пред очите си едно по едно всичко, което се беше случило, и отново седна пред пианото. Но нотите все още не се бяха отказали от шеговития си бунт. Диезите, бемолите също си бяха разменили местата. Дали пък пианото не се беше повредило? Както се беше унесла така в мисли, чу около себе си някакво чуруликане, някаква врява.

- Какво става, да не би да не съм сама? – помисли си тя.

- Не, не си! – каза един съвсем равен глас. Сякаш говореше „сол“. Четеше мислите на Шерлин. Към него се присъединиха и други гласове. Сякаш всички ноти я бяха наобиколили.

- Не си, не си!

- Друг път да не ни подценяваш!

- Ще ти скроим и друг номер!

Всички тези гласове отекваха в различни тонове. Шерлин, навила на ръката си дългата си руса коса и стиснала я в юмрук, извика с цял глас:

- Вече няма да ви подценявам, вие ще бъдете най-добрите, най-верните ми приятели, повярвайте, кълна се!

И сякаш се събуди от дълбок сън.

Вече навсякъде беше спокойно.

И нотите си бяха по местата.