← İftar Lokmaları

Език на четене:

Детето значи пролет

2 мин четене

Пролетта е най-хубавият, най-милият, най-песенният от сезоните. Пролетта е най-приветливият, най-цветният сезон, сезонът, в който най-много ти се живее.

Погледнете дърветата в градината, ливадите, по които тичате и лудувате! Всичко се е пременило в зелено. Всичко е огряно от ясно слънце. Зеленооките пъпки са се разпукали. Клоните са разцъфтели. Навсякъде е едно благоуханно, зелено море. Навсякъде е свежо, нашата пролетна градина. Под синия покрив на небесния свод всичко се подмладява, всеки поглед изпълва сърцето на човека с надежда, с песен.

Пролетта значи детството на Бащата Живот, когото наричаме Година. Пролетта значи едно вълшебно дете.

И нашата родина е широка, безкрайна градина. Пролетта не е оставила място, което да не е докоснала с вълшебната си ръка. Навсякъде, където се е допряла, са останали неизличими следи. По клоните — чуруликащи птичи гласове, които умножават радостта от живота. Изумруденозелени треви, цветя на китки, във всички багри. Аленото и моравото, жълтото и синьото се надпреварват със зеленото. Но в тази градина, в градината на родината, растат и други цветя. Цветя, чуруликащи като птиците, гъвкави като клонките, свежи като тревите.

Живите цветя, които наричаме деца!

Децата значат детството на Бащата Живот!

Детето значи пролет, значи цвете!

С какво се различават децата от пролетта, от цветята? С възрастта ли, с цвета ли?

Не! И възрастта им е същата, и цветовете им. Те са цветята на една градина.

Пролетта е детството на Годината!

Пролетта пръска в сърцата веселие и радост, вдъхва живот на изсъхналите клони, на повехналите треви!

Същото е и с децата. Те са радостта на майката и бащата, раззеленяването на изсъхналите клони на надеждата, грижата на семейството, веселието и песента на семейството.

Децата, пъпките на живота, отварят очи за живота с песен. Колко, колко нощи майките пеят край люлката приспивни песни на рожбите си! Майките и без това все пеят — и когато работят, и когато почиват, и когато са весели, и когато са огорчени. Когато са весели, изливат радостта си, когато са огорчени — мъката си. Може би понеже майките отглеждат децата, те се научават да пеят още в люлката. Може би понеже са замесени с песен, децата обичат да пеят. Може би понеже са връстници на пролетта! Може би понеже и на двете им е дадено името цвете! Може би...

Децата са украсата, скъпоценният камък, светлото кълбо на нашата родина, на нашето семейство. Обичта им, радостите и скърбите им носим в гърдите си. Затова желанието на всички майки и бащи е децата по света да растат с майка и с баща, да не остават сираци!