← Най-скъпият подарък

Език на четене:

Да победиш или да бъдеш победен

3 мин четене

Мерт още от малък беше смело момче. Баща му беше военен, беше се метнал на него. „Щом порасна и аз ще бъда като татко.“, казваше.

- Първо завърши училище, а по-нататък, ще видим. – казваше пък баща му.

Щом баща му излезеше сутрин Мерт слагаше някоя негова шапка и започваше да обикаля наляво, надясно с едри крачки. Обикаляше и се оглеждаше. Вътре и да го видеха, се преструваха, че не го виждат. Понякога заставаше пред огледалото, заемаше сериозна поза и питаше майка си:

- Е, майко, харесваш ли сина си?

- Моето красиво момче, как няма да те харесвам?! Каквото и да сложиш, си красив, сине! И калпак да сложиш, пак си хубав.

В къщи Мерт обичаше да играе с брат си, а в училище – с другарчетата. Но който веднъж играеше с него, вече нямаше желание да повтори. Защото Мерт, колкото беше смел, толкова беше и упорит. Винаги искаше да побеждава само той! Другарите му се обиждаха и се отказваха от играта. Баба му, която наблюдаваше отстрани, се ядосваше на Мерт.

- Така не бива, сине! Бъди почтен, не хитрувай, не може винаги да печелиш. – казваше тя.

Мерт продължаваше да упорства.

- Аз спечелих играта, аз спечелих!

Той обичаше футбола. Беше вратар на отбора. И наистина, когато топката летеше към вратата, той подскачаше и си играеше с нея, както котката си играе с мишката. Винаги я улавяше. И учителят го хвалеше.

Беше пролет. Времето беше дъждовно. Дъждът ту спираше, ту пак ръмеше. Бабата на Мерт се шегуваше:

- Това е ситен дъждец, сине, не му обръщаш внимание, но си станал вир-вода!

Мачът, обаче, беше заплануван отдавна. Отборите бяха готови, нямаше начин да се отмени. И Мерт беше готов, умееше да лови топката от различни положения, непрекъснато тренираше вкъщи. Но и пети „Б“ клас беше много добър. Техният вратар беше Саваш. На ръст беше по-висок от Мерт и не падаше по-долу в спасяванията на своята врата. Денят на мача много бързо дойде. Мерт се зачуди колко бързо се случи това! Срещата започна. Другите класове бяха публика. Повечето подкрепяха Мерт.

- Дръж се, Мерт! – викаха с пълен глас.

Мерт се окуражаваше. Няколко пъти хвана топката във въздуха. „Браво!“, викаха съучениците му. Техните викове още повече го насърчаваха. Това се повтори няколко пъти. Ала веднъж се хвърли напред и…не успя да хване топката. Наистина, техният отбор победи накрая, ала този изпуснат гол страшно го огорчи. Като се прибра в къщи, не успя веднага да сподели провала с баща си. Притесни се.

- Сине, успокои го баща му. – В живота има и победи, и провали. Трябва да си готов и за двете. И продължи. – Едно време в нашия Делиорман се правеха големи борби. Твоят дядо казваше на пехливаните: „Не се радвай, когато победиш и не се ядосвай, когато загубиш, непобедим е само Господ“ Добре го е казал, нали, сине?